за какво протестирам?

питат ни какво искаме да постигнем с тези протести. и с право. никому не е нужен протест в името на самия протест. малко наивно е да мисли някой, че десетки хиляди млади хора, описани като “знаещите, можещите и работещите” излизат след тежък работен ден просто, за да освободят стреса.

протест 2013макар да не знам как точно ще стане, аз знам какво искам. знам защо друсам 4-месечния си син по паветата:

  • на първо място да спрат да ни третират като малоумна сган, която ще приеме всяко безобразие на онези, които сме избрали ДА НИ СЛУЖАТ!
  • искам нови избори, с нов регламент, с промени в съответните закони, за да имат равен шанс всички;
  • на новите избори искам да видя партии с реални проекти – платформи, разбираеми за хората. не празни обещания, а аргументирани планове;
  • искам ново дясно. не обединение на раздраното старо дясно, а ново. с хора, които МОГАТ да си поделят властта, за да я използват за реализиране на смислени политики;
  • най-много искам силна християнска партия. не за да влезе в управление. не. а за да е в опозиция. да има реален морален коректив на управляващите. активни, истински християни и в другите партии. и тук ще цитирам една позната, която споделя за християните в политиката във Финландия:

in Finland we have active Christians in politics. Sometimes they are attacked by the media, but they stick there and do not give up. They are like the salt and light in the political field, preventing corruption and maintaining transparency. Finland is among the less corrupted countries in the world, and it is all because of our Christian values in the society. This is what I wish and pray for Bulgaria. It IS POSSIBLE.

наясно съм, че само с протести не става. някой трябва да си изцапа ръцете с политика. някой, който досега не е посмявал да припари до свинщината, в която се е превърнала тя. но не един или двама. има достатъчно млади и не дотам млади, образовани, морални и смели хора. виждам ги в бизнеса, виждам ги и в НПО – останали или завърнали се в България, за да работят и отгледат децата си тук.

с вяра, че всичко това е възможно и с молитва да стане реалност довечера съм пак пред МС, НС и на Орлов мост.

#ДАНСwithme #ignorevolen #катарзис #оставка

дебелата народна кожа се пропука #ДАНСwithme

#ДАНСwithme

мислех, че сме толкова изтръпнали, че нищо не може да ни трогне. поличитеските скандали се бяха превърнали в ежедневие. моето поколение израсна с тях. през последните 24 години, от които аз помня малко по-малко от 20, в България се случваха абсурдни неща. ежедневно. вчера медиите гърмят за незаконна сделка с имоти на някой от нашите избраници. днес теглят безумен кредит. утре нещо друго. и така докато изтръпнахме. нищо не ни впечатлява. ненормалното стана нормално. вече никой не си задава въпроса кое е зло и кое добро. просто свикнахме с нормалното.

не вярвах, че държавниците ни са способни да сътворят нещо, което да премине дебелата народна кожа, която самите те наплъстиха. но стана.

трудно се намират думи, които да опишат сутринта на 14.06. ще опитам: безочие, наглост, нахалство, безсрамие, цинизъм, дебелоочие, безобразие, произвол.

но. не случайно народът е казал: “най-тъмно е преди зазоряване”.

протест
народ

вечерта на 14.06 описвам със: (вик за) справедливост, (акт за съхранение на) достойнството, (изискване на) морал, единност, вяра, надежда, любов.

не знам какво ще се промени утре. не очаквам чудеса. но е крайно време да се случи нещо.

България има нужда от много работа. има нужда да спрем да я кълнем, псуваме и ругаем. има нужда да вярваме в нея. в нейното бъдеще. в нейния успех. има нужда повече от всякога от нашите молитви.

онези от вас, които вярват, нека се молят.

снимката взех от нета. довечера ще направя своя.

Германия не легализира гей браковете

въпреки все по-либералните тенденции в Европа, Германия остана консервативна по отношение на гей браковете. от християндемократическия съюз на Меркел няма да ги легализират, както направиха Великобритания и Франция.

има надежда традиционното семейство да остане ценност. наречи ме хомофоб, но смятам, че само съюзът между мъж и жена може да бъде наречен семейство. само той има бъдеще. няма защо да доказвам с аргументи. времето го е доказало.

писах за пътя от толерантност към подмяна на ценности (татко + татко)

аларма! новите ценности: татко + татко

макар да  не съм фен на конспиративните теории, нещата вече изглеждат подозрителни. не съм и антигей настроена, но вярвам, че най-доброто място за едно дете е в семейство с майка (от женски пол) и баща (от мъжки пол).

много материали има, които предупреждават за гей пропагандата и вече наистина започвам да виждам едно бъдеще с хора без пол. това не е нормално. не е добро.

толерантността е ценност. съгласа съм. напоследък Европа е залята от толкова много прогей инициативи, че нещата не изглеждат като насърчаване пиемането на гейовете, а като насърчаване на децата да бъдат такива (гейове и лесбийки). става въпрос за подмяна на ценности. а това вече не мога да толерирам.

това видео показва доста страшна реалност за децата в северните райони на Европа.

най-плашещото е, че всичко това вече наистина взема размери на последователна и упорита пропаганда. консервативна България също не остава назад. наскоро искаха узаконяване на съвместните съжителства (без брак). следващата стъпка е легализиране на съжителството на хомосексуалисти. накрая и осиновяването в гей връзки ще дойде. а в Холандия вече искат да се разреши на хомосексуален осиновител да сключи брак с осиновеното си дете!

мисля, че е редно повече хора да се образоват по темата, преди да стане твърде късно. а тази темата е доста обширна. обещавам да пиша още.

провокирана от поста на Денислав.

и новото правителство иска децата ни на 4 в училищата

продължава напъна да ни вземат децата от 4 годишни на училище.

Новият образователен министър: 4-годишните трябва да ходят на училище

доста протестирахме през декември, когато за първи път внесоха промените за одобрение. отложиха гласуването. взеха решение, но дебат имаше и след това.

от протеста през декември
от протеста през декември

явно новите управляващи възнамеряват да продължат делото на падналия кабинет. за жалост обаче, не са внимавали добре, когато е трябвало.

изумена прочитам, че г-жа Клисарова е казала:

“Но искам първо да разбера настроенията на хората към този закон, да събера още мнения, за да направим поправки и той да стане работещ”

Къде спахте, г-жо, Министър, докато протестирахме?

вярвам, че ред се прави със стимули и политики, а не със забрани и задължения.