на Рождество със…

коледа

провокирана от Коледа без… на Жюстин, мисля и пиша какво всъщност ни трябва на празника. не какво искаме, а от какво наистина имаме нужда. та:

  • празник с настроение – стани с усмивка и не давай на никого и нищо да я прогони. пусни празнична музика. спомни си хубавите моменти от годината. поговори с някой, когото обичаш. зарази всички с настроението си.
  • подаръци със смисъл и приложение – по-добре да попиташ кой от какво има нужда, отколкото да купиш нещо нежелано. липсата на изненада или лоша изненада – ти избираш.
  • време със семейството – ако не се разбирате добре, направи опит да стоплиш отношениеята. много вероятно е около празниците да срещнеш разбиране от гругата страна. простете си. прости първо ти.
  • с любов – не чакай да я почувстваш. любовта е действие. за да дойде при теб, тя трябва първо да излезе от теб.
  • с вяра – Исус се е родил, за да даде на теб и мен вечен живот. няма нужда да правиш нищо друго освен да вярваш!

тези май са най-важните.

аз от друго нямам нужда.

това е моята Коледа.

отложиха гласуването на промените в закона

протестът мина. не гласуваха промените в закона за образованието. оставиха го за друг път – когато ще е по-студено и  по-малко родители ще излязат на паветата.

остава вярата в здравия разум; надеждатата, че ще съхраним правото си на избор; любовта към децата ни.

Image

Снимка: Bett’s Photography

кен робинсън: революция в образованието

понеже си говорим за образование, не мога да изпусна възможността да споделя нещичко за един изключително впечатляващ британец и идеите му за образованието. сър Кен Робинсън е автор, говорител и съветник на много високо ниво по въпроси, касаещи образованието.

Image
Sir Ken Robinson

ако не сте слушали TED лекциите му – силно ви ги препоръчвам. изпълнени са с вдъхновяващи човешки истории, страхотни революционни идеи и очарователен британски хумор. видео 1. видео 2. на английски са.

сър Робинсън казва: “В момента всяка образователна система в света претърпява реформа и това не е достатъчно. Реформата вече не върши работа, защото просто подобрява един неработещ модел. Това, от което имаме нужда, не е еволюция на образованието, а революция! То трябва да бъде трансформирано в нещо друго.”

толкова ми се иска децата ми да учат в система, която развива креативността, търси талантите и ги насърчава, създава среда, която не подтиска въображението, а го стимулира; система, в която детето ще изследва света свободно без страх от оценки, преценки, изпити и тестове. за такова образование говори в лекциите си Кен Робинсън и аз вярвам, че това е бъдещето.

за жалост, образователната система в България е все още далеч от това. затова искам да имам правото за избера начина на отглеждане и образование на децата ми, поне докато мога.

затова простестирам онлайн срещу предложениете промени в закона за образованието. не искам да съм задължена да дам децата си на детска на 4 години.

не ме разбирай погрешно. нямам намерение да държа децата си в изолация, докато физически мога да го правя. вярвам, че мястото им е сред другите деца в реалността такава, каквато е в момента в България. но нека поне на 4 да могда да им предложа алтернатива на детската градина. може би родителски кооператив или друго, но да имам свобода на избор.

и споменавайки свобода: “Процъфтяването на човек не е механичен процес, а органичен процес и ние не можем да предвидим резултатите от човешкото развитие. Онова, което можем да направим, е – като фермерите – да създадем условията, в които човек ще процъфти – да персонализираме образованието спрямо хората, които всъщност образоваме.” Кен Робинсън

започнах онлайн протеста си с това.

протестирам срещу задължителното образование за 4 годишните (4)

протестът ми продължава. след родителските кооперативи се връщам на въпроса за интеграцията на децата от крайно бедните ромски квартали.

неоспорима истина е, че бедността е пряко свързана с липсата на/ниското образование. това логично води до заключението, че ако се справим с образоването на децата от малцинствата*, това ще повиши социално-икономическия им статус. това ще повлече след себе си редица други позитви – намаляване на престъпността, повече пари в хазната, по-малко проституция и други и други. ще се отрази и на хигиената и здравето в кварталите. ще подобри и семейното планиране. няма да се впускам в обяснения как и защо. ще трябва да ми повярвате.

въпросът, който вълнува мен и хиляди родители, несъгласни с предложените промени в закона за образованието, е: дали, ако задължим всички да дават децата си на детска градина от 4 годишна възраст, това ще има за резултат гореизброените?

всъщност, за мен отговорът на този въпрос е трърдо НЕ. повече ме вълнува: какво кара законодателя да мисли, че този закон ще направи изключение; че хората от гетата ще го спазват и това ще реши проблемите с неспазването на останалите закони?

някои ромски майки не са излизали от квартала през целия си живот. те се страхуват от всичко извън квартала. детските градини са така отдалечени от кварталите, както и училищата. щом не си води детето до училище, какво ще я накара да го заведе на детска дори в по-ранна възраст? има още много други фактори, които допринасят за така непонятното ни и неприятно поведение на ромите от гетата. за да не се отклонявам, ще си спестя изброяването им.

това, към което води мисълта ми, е, че не промени в закона са ни нужни, а промени в политиката, насърчаваща образованието. за жалост, не чух и не видях никой от експертите и хората с власт, които се изказваха относно закона, да говори за политика. даже ми се струва, че сме забравили какво всъщност означава политика, защото няма кой да ни го демонстрира. демонстрират ни законоправене, а не правене на политика.

нямам себе си за компетентна да предлагам решения на проблема. просто искам да видя хора, които правят политика. дотогава, моля да спрат с промените в законите!

потестирам онлайн срещу промените в закона за образованието, защото не мога физически да присъствам на протеста в сряда.

за финал – една усмивка от красива ромска майка:

roma

*в никакъв случай не слагам всички роми, турци и други малцинствени групи под общ знаменател. имам предвид онези, които живеят в крайно маргинализираните гета.

протестирам срещу задължителното образование за 4 годишните (3)

днес във фокуса на протестното ми писане попадат така наречените Родителски кооперативи, които са алтернатива на детските градини.

те представляват нещо като сдружение на родители, които нямат време да гледат всеки ден децата си вкъщи, но имат желание да вземат участие в начина им на отглеждане. родителите наемат помещение за децата. дават дежурства в кооператива (според възможностите си). помагат за избиране на обзавеждането, играчките, ежедневните дейности и др. майките и татковците избират и храната на децата, според индивидуалните им нужди и предпочитания.

предложените промени в закона за образованието забраняват на родителите да създават такива кооперативи, както и всякакви други инициативи за отглеждане на 4-годишните си деца (чл.344, ал.1). вместо това, държавата задължава родителите да дадат децата си на държавните заведения в тази крехка възраст или на частните детски градини, които изцяло копират държавния модел (чл.8, ал.1).

Image

не знам със сигурност дали, когато му дойде времето, бих предпочела родителски кооператив пред детска градина, но хич, ама хич не ми се иска да бъда лишена от правото да избирам!

“Няма как едно дете на 4 години да развие социални умения и да се социализира, да се научи да работи в екип, когато то бива отглеждано вкъщи от родителите си. И нека да подчертаем, че и в момента 80 % от четиригодишните деца всъщност са в детските градини, т.е. ние не правим нещо, което е по-различно”, казва г-жа Дамянова тук.

“Ами, напротив – правите! Лишавате мен и всички други родители да изберем дали искаме да бъдем сред тези 80% или не.”, казвам аз.

всичко, което искам е свобода на избор.

продължавам да подкрепям протеста срещу прмените в закона онлайн, защото не мога физически да бъда там. започнах в петък с това, писах и вчера. ако можеш и ти – включи се там на място или онлайн.

*снимката е направена в Родителски кооператив “Приказен дом” – на мен ми харесва (((:

протестирам срещу задължителното образование за 4 годишните 2

отново пиша по повод законопроекта за задължителното държавно образование на 4-годишните. днес ще подходя с разбиране и ще се съглася с някои от мотивите на експертите, които подкрепят промените.

в това видео г-жа Ирина Колева изяснява, че промените се правят с цел:

  1. да се задължи държавата да поеме отговорност за децата на 4г., откъдето ще следват и безплатни учебни помагала и други материали;
  2. да социализират децата от семействата в неравностойно положение от по-ранна възраст като им спестяват таксите за детски градини (ако приемат закона, 4-годишните ще се приемат безплатно в заведенията);
  3. да подготвят по-добре децата от малцинствата за първи клас (по думите на Колева, с които се съгласявам, някои от тях на 7 години дори не говорят  български език). законът се прави за всички и трябва да се има предвид, че не всеки родител може да си позволида образова детето си сам преди започване на училище.

чудесно! наистина ми звучи, че правителството се стреми да направи образованието достъпно и то от по-рано. не съм експерт (още по-малко така добре подкован като г-жа Ирина Колева), но имам въпросиииии (по ред на номерата):

  1. не може ли да ни дадат достъп до безплатни учебни помагала и материали без да ни задължават да се възползваме от тази възможност?
  2. не може ли да отпаднат таксите за детски градини за 4 годишните като стимул за нас родителите, но без да правят градините задължителни?
  3. (това, според мен, е един от най-силните аргументи на проектозакона) НО щом законът се прави за всички и има предвид, че някои семейства не могат да се справят сами с образованието на децата, защо отнема правото на онези, които могат да го правят? щом сме различни, трябва да ни се предлагат алтернативи, а не да ни напъхват в калъпи.

185571_3932312665299_98962313_n

и още малко по темата с малцинствата, защото съм се срещала не с една и две ромски майки на десетки деца. няма закон, който ще я задължи да изведе детето си от махалата на 4 години, както това не става и на 5, 6, а все още трудно и на 7 години. няма и сила, която ще й вземе глоба, когато тя няма пукнат лев! защо държавата не помисли за сътрудничество с местни НПО, с които заедно да решават този проблем? могат да се разкриват алтернативи на детските градини, специално адаптирани за ромските общности, с адекватни стимули и пр. това няма да струва на данъкоплатеца повече от задължителното образование на 4-годишните!

познавам подходящи НПО и знам за успешни проекти в тази посока. снимката по-горе е на деца от ромския квартал Лозенец в Стара Загора, които се социализират успешно и без задължителната предучилищна на 4 г.

продължавам да протестирам онлайн до сряда, когато е физическият протест пред НС.

вчера започнах тук.

протестирам срещу задължителното образование за 4 годишните

съвсем скоро ми предстои да бъда майка и неизбежно ме тревожи въпросът дали аз и съпругът ми ще бъдем добри родители. тревожат ни и други въпроси, свързани с възпитанието и отглеждането на децата ни.

Image

имам поглед върху няколко образователни системи в Западна Европа. не ми харесва, че децата там от съвсем малки слагат униформите и се вливат в поточна линия. ето така ми изглежда (и звучи) това. затова и протестирам срещу внесените за одобрение промени в закона за образованието, които:

  • задължават родителите да дадат децата си на държавна детска градина в годината на навършване на 4 години (чл.8, ал.1). допускат се и частни алтернативи, но само такива копиращи държавните форми и, естествено, регулирани от държавата по същия начин.
  • забраняват отглеждането на 4-годишните вкъщи, в кооперативи или други форми, инициирани от родителите. (чл.344, ал.1)

за непослушните родители има предвидени глоби.

истината е, че аз няма да мога да гледам децата си вкъщи, но искам да имам избор. искам да съм свободна да дам детето си в детска градина, защото така искам, а не защото държавата така ми казва. искам да мога да се събера с други родители и заедно да си помагаме в отглеждането на децата. може да не го направя, но искам да имам това право!

затова протестирам. протестирам онлайн, защото съм в напреднала бременност и няма да мога да се присъединя към протеста пред народното събрание в сряда. ако ти можеш – отиди. ако не можеш, но подкрепяш протеста, изрази подкрепата си на стената на събитието във Фейсбук, пиши в блога си, в профилите си в социалните мрежи и/или намери друг начин.

аз ще продължавам да пиша.

*на снимката е синът на моите кумове, който догодина става на 4. ако проектозаконът бъде одобрен, Денис няма да може да стои с майка си и сестра си, да си творят и да се забавляват вкъщи. няма да може да ходи и на кооператив. вместо това, ще се присъедини към 30 другарчета в градината и ще трябва да бъде много, много послушен, за да има ред! автор: Иво Орешков