Month: November 2012

Малко късно коментирам тема, която май вече не е гореща, но смятам, че е важно да не се третира просто като “всяко чудо за три дни”. Темата е актуална от доста госини насам и ще бъде занапред. Постът на Милена е единствената позиция, която прочетох по конкретния повод, която напълно съвпада с моята и я обяснява по много елегантен и точен начин!

Милена Стратиева

Само според мен ли не е нормално едни хора да се извиняват вместо други хора?

Мисля, че вече цяла България разбра как едни ученици “се изгавриха” с портрети на личности от нашата история, а “други се извиниха“.

И само според мен ли не е нормално да се поставя акцент на етническия произход на тези младежи?

Само аз ли имах съученици, които се качваха с обувките по чиновете и обръщаха портретите по стените с главата надолу и после се забавляваха на реакциите на учителите. Лепяха тиксо на вратата, така че то да залепне по дрехите на учителката, когато тя отвори вратата и пристъпи прага на стаята… и какви ли не други глупости. И тогава не знаех защо го правеха, и сега не знам. Знам, че не бяха роми и нямахме телефони да снимаме и нямаше фейсбук…

В същото време имах и съученик от ромски произход, който

View original post 162 more words

Advertisements

Писмо до Дядо Коледа

Скъпи дядо Коледа!

Знаеш, вече съм голяма. Аз от своя страна знам, че ти не си съвсем белобрад старец- просто така се явяваш за първи път на малките деца, за да могат да приемат образа ти по-лесно. След това живееш чрез най- близките ни хора – онези, които ни обичат и искат да ни правят щастливи и да ни изненадват. Живееш и в мен, за да мога и аз да радвам и изненадвам онези, които обичам.

Знам ги тези неща, защото познавам Един, по чието подобие и ти работиш. Даже и Него често го оприличават на белобрад старец. Но стига… продължавам към същината на това писмо.

И така, тази година си пожелавам много весели дни с моето семейство! Искам да се съберем и да ни е радостно и уютно! Нека сме здрави и да се обичаме все повече. Пожелавам си и всичко да е наред с малкия юнак, който расте в мен и нека той да донесе радост на всички в семейството! Моля се и за повече топлина и любов за децата от Липница и младежите от „Дом възможност”. За тези неща се моля на Бог – все пак той е Всемогъщия! За теб съм оставила по- дребни и материални заръки, с които съм сигурна, че ще се справиш. Ето ги и тях:

[Краят на това писмо е различен във всяко от копията, които бяха разпратени до пожелалите да сложат червените ботушки и да зарадват децата- веселушки! ((:]

Много благодаря, че всяка година ме радваш, дори да не съм била от най- послушните и че си гъвкав и модерен, а не закостеняла консерва!

Весели празници!

С обич,

Миряна

Image

DIY – how to fix a torn paper lantern

damage done, you’ve pinched a hole into the lantern (or torn it in half in my case (:).

no worries. all you need to fix it is: tissue paper, glue (C200 or other), paint brush and some patience.

step 1. tear the tissue paper into pieces of different sizes but no bigger than your palm and no smaller than a post stamp.

step 2. glue the paper over the damaged bit using a paint brush. in my case I had no parts of the lantern missing, so I had to put the two torn ends together and glue the paper over them to hold them together.

step 3. use a pinch or a clip to hold the two torn ends together until the glue dries out.

you may want to put extra paper layers here and there for additional strength.

voila!

20121113-160545.jpg

can you tell where it was torn? ((:

народните будители днес

в деня на будителите сме свикнали да мислим за учителите (просветителите), библиотекарите (книжовниците) и борците за национално освобождение. това са обществените роли, които са заемали хората-будители на българския народ.

мислейки си за тези, които будят народа днес, някак си ми се струва, че не можем да ги сложим в рамките на някакви роли, позиции или професии. по-скоро има една съвкупност от характеристики, която виждам у всеки, който бих нарекла Будител днес.

те са хора, които  казват истината, не се задоволяват със статуквото, смели и уверени са, не хленчат, останали са/ върнали са се в България, виждат проблемите, но са фокусирани върху решенията, действат, имат широк кръг от познати и приятели, носят харизма, добри професионалисти са в дадена област и са социално ангажирани, имат (ясна) визия за бъдещето, имат търпение, вярват и се надяват. те са хората, които ни мотивират да даваме повече от себе си, да искаме повече от другите, да се развиваме и да градим!

докато изброявах качествата им, в съзнанието ми минаваха на шпалир будителите, които познавам – приятели познати и колеги. няма как да спомена всички, защото са много.

поздравявам всички, които днес разпознахте себе си в това писмо и се гордея, че ви познавам!