За сърцето и мъдростта

Ако ти се струва смешно, че 25-годишна госпожа (отскоро) пише за мъдрост, може да си пуснеш телевизора и да не се занимаваш с моя блог.

Та, мисля си аз, че ако търсиш мъдрост в себе си, най- добре я търси в сърцето си.

Но трябва доста да се постараеш, за да го чуеш. То често е заглушено от виковете на емоции и предразсъдъци. Те лесно могат да те заблудят, защото са дегизирани почти досущ като идващи-от-сърцето сигнали.

И така ако слушаш с постоянство и усърдие, рано или късно ще чуеш гласа на сърцето си. Той със сигурност вече търси да намери ушите ти. И тогава ще си щастливец…

Повече от всичко друго, което пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота.

Притчи 4:23

Advertisements

къде ви са детските книжки?

малко ми е рано да пиша за детски книжки, но моментът го изисква. в столична библиотека стартират чудесна кампания за набиране на книги за най-малките читатели. Жюстин също писа по този повод.

до 20-ти декември в Детски отдел на пл. Славейков може да дарите книжка или пари за купуване на книжки. от библиотеката ще изготвят списък с необходимите и за зимната ваканция тъкмо ще си имат придобивки!

ако ме познаваш, се досещаш, че аз ще даря Мечо Пух (и продължението!), Библия за деца и евентуално нещо на английски, ако намеря подходящо.

 

като бях малка обаче четях други неща. спомням си, че плащах глоби на библиотеката в Ботевград, защото държах в нас една книга окло година и половина. беше за различите породи кучета. тогава познавах всички квартални градски улични кучета, но понеже бяха пумиярчета, трябваше от другаде да се образовам за породите. е, сега съм повече коткарка, но с умиление си спомням, че благодарение на библиотеката научих повече за кучетата!

и така, каня те най-чутиво – дари книжка за Детски отдел на Столична библиотека, за да могат и за да искат!! и нашите деца да четат!20121025-205743.jpg

DIY couch from wooden pallets

pallets have become very popular for DIY projects. you can find many many things made out of them – mostly furniture. i can’t say which one inspired my couch, but it’s come out different from any I’ve seen on the web.

so here’s what I did:

got 4 wooden pallets from a local warehouse

sanded them smooth

and painted them white (got my husband to paint them, actually).

for the top I got these two jolly guys to make me some old-school Bulgarian mattresses (called Dyushek).

(photo is linked to some info in Bulgarian about Vanyusha.)

and here’s what came out of it:

всичко друго може да почака

по принцип съм от онези, които не спят от тревоги, когато имат несвършена задачка или неизпълнен план. това май не личи от начина, покойто бях зарязала блога в последните месеци (мислех да напиша ‘седмици’, ама си станаха месеци).

причината да не се тревожа, че десетките редовни читатели на блестящия ми блог са останали без стойностно четиво (малко самоирония никога не вреди) е, че малкия човек, който нося в себе си има нужда мама да е спокойна. някак си всички “големи и важни” неща направиха стъпка назад в списъка с приоритетите ми.

това ме подсеща да споделя с вас урока за живота, който един професор дал на своите суденти (фактите са ми убягнали).

та, професорът взел един буркан, който нарекъл ‘буркана на живота’. в него сложил 2-3 тенис топки и попитал студентите дали бурканът е пълен, на което получил положителен отговор. добавил 7-8 камъчета между топките, задал същия въпрос, за да получи същия отговор и направил отново същото след като изсипал шепа пясък между топките и камъчетата.

накрая професорът обяснил, че така е и с живота- тенис топките са големите, важните неща, които са достатъчни, за да запълнят живота ни – семейството, приятелите, вярата, работата и др. камъчетата са други важни неща, които допринасят за пълнотата – кола, къща и др. пясъкът представлява онези неща, които добавяме към живота си, за да е по-плътен – забавления, джажди, блог! и пр.

ако сипем първо пясъка и камъчетата, няма да остане място за топките.

ето и първата снимка на най- новата ми тенис топка: