“На една жена й се присънил странен сън. Сънувала, че влиза в един магазин, а там вместо продавач стоял Господ.
– Боже! Наистина ли си ти?
– Да, Аз съм – отвърнал Бог.
– А какво мога да купя от Теб?
– Всичко – бил отговорът.
– Тогава бих искала да си взема здраве, щастие, любов, успех и много пари.
Бог се усмихнал и отишъл за поръчката. Скоро се върнал с малка картонена кутийка.
– Това ли е всичко?! – възкликнала жената.
– Да – отвърнал спокойно Бог – нима не знаеше, че при Мен се продават само семена?” (hristiani.com)

много често, струва ми се, на нас ни се иска някой друг да се погрижи за нашето лично щастие – Бог, държавата, работодателите, синдикатите, децата или родителите ни. със същата грешна логика обвиняваме трети лица за своя провал.

три бързи съвета в случай, че се озовеш на мястото на жената от притчата:

сей добро семе, за да жънеш добър плод.

бъди добър стопанин на своя живот – грижи се за семената, които си посял или някой е посял в теб.

споделяй семената на своето щастие с другите – няма да обеднееш.