Равносметка след посещението в Бойчиновци или за стойността на живота, поправката и любовта

Поправителният дом в Бойчиновци е място, което те сдухва. Просто е потискащо само по себе си – стара сграда, отблъскваща мозайка за под, влажни стени в депресиращи тонове, ронеща се мазилка, кънтящо ехо, миризми на застояло. Съвсем отделно затворническите мотиви – решетки, бодлива тел, звук от спускане на резета, деца строени по етажи в зависимост от това колко лоши са били.

Ако това е поправителна институция – тя трябва да има за цел да промени миналото на обитаващите я и да ги стимулира да поискат по-добър живот за себе си. Те не могат да поправят действията си, да съберат и залепят счупеното, но могат да се замислят следващия път преди да сторят нещо подобно.  Това е моето разбиране, защото все пак говорим за поправителна, а не наказателна институция. Ако до тук не си съгласен, може би следващите редове хич няма да ти допаднат..

Прекарвайки един крайно недостатъчен следобед с момчетата там, имам време само да си дам сметка, че всъщност тази институция не поправя нищо. Те така или иначе си живеят в мизерия, така или иначе са заобиколени от бедност, враждебност, насилие и омраза (липса на любов) – в домовете им, кварталите им, в обществото ни. Така, чувството на несправедливост и липсата на всякаква стойност за живота им се засилват още повече и това неизбежно води до задълбочаване на социалните проблеми на момчетата.

Липса на стойност на живота – просто кънти в главата ми в образи след посещението в Бойчиновци.

Говорим си за вредата от наркотиците – върху тялото, върху психиката, върху социалното функциониране, а всъщност за тях тези неща така или иначе нямат стойност. Ако ти кажа да си пазиш старите, вехти, изцапани и скъсани дрехи, ще си ги пазиш ли? Пък макар и единствени?

Друго е усещането на терена. След скучната беседа, на която ние научихме повече за живота и наркотиците отколкото научиха момчетата, отидохме да играем футбол. И понеже аз бях от запалянките, имах време да ги наблюдавам и да слушам какво ги вълнува, как реагират и за какво си говорят – помежду си и с другите запалянки. Бяха щастливи и се бореха за победа, защото имаше награди или защото виждаха смисъл в победата сама по себе си.

Единственото, което може да мотивира един „развален” човек да се погрижи за себе си и за света около себе си и да „поправи” действията си е да види, че има смисъл. А смисълът се корени в стойността – да повярва, че живота му има стойност, следователно и животът на другите. Когато животът има стойност, стойност има и здравето, и вещите, и благосъстоянието въобще. Все неща, които някое от момчетата в Бойчиновци е отнел някому.

А единственият начин да придадеш стойност на нечий живот е чрез демонстрация на любов.  Най- мащабния акт на любов в исторически план, който мога да цитирам е „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот.” Това доказва, че любовта се демонстрира със (само) жертва. И всеки родител ще се съгласи с мен.

Ние се лишихме от един ден и няколко левчета за път, но вярвам, че ако го направим отново и отново, някое от момчетата в Бойчиновци може би ще ни повярва.

Ще ни повярва, че животът му има стойност.

Advertisements

КСО страсти в четвъртък

значи, и едното и другото събитие бяха за мен добра инвестиция на време.

всъщност, лекцията в СУ за работещите модели в КСО се провали. нямаше студенти, освен един – Зравко, който беше от групата на организаторите. всъщност те бяха повече на брой от нас гостите и бе взето решение лекцията да се превърне в кръгла маса. получи се супер! удоволствие беше да обсъждам с млади хора какво можем да направим за други млади хора, какви практични стъпки можем да предприемем, за да свържем бизнеса с образователните институции, как да направим бизнеса достъпен за онези, които нямат достъп до образователни инситуции и пр.

какво следва (все още неофициално и подлежи на промяна):

  • ФСПВ ще обедини усилия с AIESEC за подпомагане на младежи, израснали в домове за деца да стартират малък бизнес с помощта на ментори – студенти;
  • роди се идея за конкурс за есе на тема “Аз искам различно бъдеще” , който си поставя амбициозни цели за диалог с властта и др. инициатор – Глобалния договор на OОН със съдействието на ВУЗФ, JCI, AIESEC, ФСПВ.
  • нови срещи на тема КСО предназначени за млади хора и предприемачи.

традиционното четвъртъчно мероприятие в М3 за мен остави въпроси без отговор. или ми даде отговор, който отказвам да приема. вярано е, че сред PR-и няма как да е по-различно, но не съм съгласна, че трбява да измерваме ефекта от социалната отговорност на дадена компания по медииното й отразяване. докато КСО политиките на фирмите измерват приоритетно този показател, усилията ни в социалната отговорност ще се изчерпват със спорадични кампании с ограничен ефект.

дискусията беше жива и ми харесаха позициите на специалните гости. на първо място, споделям мнението на Борис Колев, че социалната отговорност, за да е такава, трябва да произтича от стабиления морал и ценности на гражданина (корпоративен и физически). Радина закова, че не може една  компания да е отговорна към света около нея ако на първо място не е отговорна към своите служители. Борис Луканов беше сдържан по въпросите за традиционните медии, или по-скоро скромен за ролята на нетрадиоционните (блоговете и др.).

темата е гореща. ще се говори (и пише) още!

аз те оставям с въпрос за размисъл: “Какво печели света от твоето присъствие в него?” (: