Travel Malta on a Budget

why Malta?

wonderful weather, amazing sea views and beaches, interesting mixture of Arabian, Mediterranean and British culture, many things to do/see in a small area, good service, great food and a lot of sightseeing and mingling with the locals that you can do for free!

I am not the type you’d see in museums and I am not one who’d spend 10 days, 8 hours/day sunbathing. I like a mixture of relaxing (nothing-doing), walking around lovely places, enjoying some quiet moments, tasting good food and talking to people. all this while soaking the local culture. Malta is a lovely please to do that.


you can get pretty good deals on hotels. if you prefer to stay in one place during your stay, I’d recommend you settle in Sliema, St. Julians, Bembroke, Gzira, Marsa, the Three Cities or another town on the East coast – it’s where most of the life in Malta happens. not Paceville though – it is East and a lot of life happens there, but it’s so loud at night you couldn’t sleep.


view of Valetta from Sliema

to do & to see:

Mdina (Rabat) is a must-see. it is the old capital of Malta – small town built within walls with the traditional lime-stone, cute little streets, tiny souvenir and crafts shops. while there, try a cake at Fontanella tea rooms! this will take you 1/2 day incl travel.

Fontanella, Mdina center, random street

assuming you travel here from the East, pop in to Mosta on the way back. it’s not much of a town but The Mosta Dome is one you have to see – very impressive architecture. walk into the main hall of the church and look up to see the charming dome. be brave and walk through one of the small halls that take you to the back chambers. there you will see a replica of the 200kg  bomb, which in 1942 pierced the dome and didn’t explode. 300 people were gathered there hiding from the air-raid.


the bomb, the altar, the dome

a very traditional thing to do on Sunday is going to the Fish market. it is in the fishing city of Marsaxlokk. don’t worry about finding your way there – just follow the crowd! everyone is there on Sunday morning. amongst all the Chinese goods that you can buy in every corner of the world, you will find the most peculiar types of fish, all fresh and offered to you with lots of passion from the local fishermen. for lunch – fresh fish, of course! have some Maltese bread with it. in the afternoon you can go to the beach in Marsaxlokk – it’s one of the few sand covered ones in Malta and has a view to it’s second largest harbour.

do NOT leave Malta before going to the Blue Lagoon! take a boat from Cirkewwa, they leave every hour and come back until 17:00, 10 euro return ticket. if you can – stay a night in the Comino Hotel – very quiet, inexpensive, good food and their boat is only 5 euro return.


view of the blue lagoon

on the way back from the Blue Lagoon, stop by Popey’s Village – it was built for the movie, today it’s a tourist attraction. you can pay 10 euro to go in or just admire it from the main road for free (:

from Cirkewwa you can also get a ferry to Gozo. I wrote about a day in Gozo here. Just make sure you don’t miss the 360* view from the Citadela in Victoria, the Azure window – get a boat there for 3.50 Euro and the Calypso cave which is assumed to be the cave mentioned by Homer in `The Odyssey’ where Calypso, the beautiful nymph kept Odysseus as a `prisoner of love’ for seven years.

back in Malta, spare an evening to watch the sunset in Fomm ir-Riħ Bay (West coast). why not have a picnic there – tasty vegetables, good old smelly cheese and freshly baked bread are all Malta specials. undoubtedly, the best company for them is Maltese wine – it’s cheap, tasty and very good quality.

talking about wines – you may want to book your holiday in the first week of September and enjoy the Qormi Wine Festival. I haven’t done it but it has two of my favourite words in it and it’s free! surely must be good!

other annual happenings that may help you choose the dates of your holiday here.


my summer harvest in a frame

my summer harvest went on the wall last night. I placed a capsule of lavender and a cluster of wheat in an old frame I took from Gran.


“… for a good seed, brings good fruit.”

inspired by Mark 4:20 “Those which were sown on the good ground are those who hear the word, and accept it, and bear fruit, some thirty times, some sixty times, and some one hundred times.” (World English Bible)

now, I have to say I didn’t produce the lavender non the wheat, I gathered both from along the road. yet I don’t consider them stolen because I didn’t keep them for myself, I shared them with you!

Букет от ягоди за подарък

Понеже съм „видна земеделка”, никога не съм планирала да гледам ягоди. Знам, че досадно се гледат и са капризни.

Когато Иван ми ги подари преди две години, бях задължена. Вместо букет на 49-тия ми рожден ден, той ми донесе 4 саксии ягоди. Каза, че от тях трябва да изкарам 16 кг. ягоди. Смятай!

В същата година не отгледах дори 16 бр. ягоди. Не се депресирах, защото ги бях пресадила напролет, а това не е препоръчително. Сложих ги в съвсем неблагоприятно ъгълче в градината, защото не ги бях планирала. Ягодите се пресаждат лятото, когато нямат цвят или плод. Те всъщност не се пресаждат. Лятото би трябвало да пуснат ластуни, в края на които има ново коренче. Ластуните се отрязват и се засаждат на новото място.

На следващата година се постарах малко повече с грижите. Опасявах се, че не съм оправдала очакванията. Все пак някой е предвидил, че от моите ягоди ще излезе 16 кг. продукция. Пак нямаше особен резултат. Отдавам го този път на липсата на тор. Почвата, на която ги гледам по скравенските склонове е скалиста и суха.

Получи се, едва когато им сложихме малко тор.


Сега се радваме на свежи ягоди и съм ентусиазирана съвсем грижовно да ги размножа на местенце, на което да се чувстват още по-добре.

В крайна сметка, идеята да подариш на някого ягоди, вместо цветя се оказа чудесна!


В купата с ягодите виждате и листенца рукола, за която писах тук.


НИЩО ОБЩО (с журналистиката)

Умът ми не го побира! И понеже гледам да съм позитивна, ще ви спестя емоцията, която Диана Найденова предизвиква у крехкото ми същество. Чудесни впечатления обаче имам от стоицизма, с който г-н Цветков запази достойнството си в този разговор.

За конец – две думи с малко уточнение: НИЩО ОБЩО (с журналистиката).


we’re just trying to save the little that’s left from Bulgaria

Several arrests after Bulgaria forestry law approved (video)

Eco activists once again proved themselves most active and united.

Thousands of people gathered in just a few hours to protest against the new forestry law. Makes me think this surely isn’t the biggest problem we have:

  • Prices of basics in Bulgaria are same as most of Europe’s and we still get paid times less than most EU countries.
  • 24% of Bulgarian young people are not in education, training or employment (NEETs),
  • health system is beyond repair,
  • national media is the perfect case study for propaganda
  • (I could go on…)

But we care for the forests. I just think that we’re sick of everything and we’d use any opportunity to show it!

“Sorry for the inconvenience this may cause you, we’re just trying to save the little that’s left from Bulgaria.”

sign the petition

Рукола в неблагоприятни условия

Насадих Рукола не защото исках, а защото досадната ми дъщеря донесе пакет семена и каза „искам да го посееш това”. И като „видна земеделка” – стана ми любопитно, пробвах. Не бях оптимистично настроена, защото не бях чувала някой да отглежда това растение. Условията, при които аз земеделствам са близки до спартански. Без вода, почва бедна, планинска, южен склон, адски припек.

За моя огромна изненада, тя никнá! На първата седмица. Месец по-късно можех вече да бера за салатка. На 25-ти май берем онова, което засях през края на март. Малко е мутирала. Руколата по принцип е по- дребничка – 10 – 15 см. максимум. Моята обаче е скравенски мутант 🙂


Много бързо израства, узрява, цъфва и пуска семе. Самопосява нова реколта, пак израства, аз пак бера – сгода!


Оказа се, че е изключително непретенциозно и лесно за отглеждане растение. Отделила съм му едно ъгълче, където то си расте, цъфти и се самонасява отново. От мен само се иска да го бера и, евентуално, ако много се сгъсти да го поразредя.

Установих, че обича по-хладно, затова много рано напролет трябва да се сее, докато не е горещо. Лятото в горещините не расте. Есента отново пониква. Радва се на добрo здраве и зимата. Ако зимата е суха, може би ще расте и тогава. Последната зима имахме много сняг и руколата се криеше. С разтапянето му обаче, подаде главица и стана на салатка 🙂

И не си помисляйте да идвате да ми крадете реколтата, защото наш’те  бесни тигри ще ви изядат живи! Един бенгалски и един сибирски:


Снимките направи щерката. Онази нахалната.  Само тигрите снима зетя, че нали са страшни.

Равносметка след посещението в Бойчиновци или за стойността на живота, поправката и любовта

Поправителният дом в Бойчиновци е място, което те сдухва. Просто е потискащо само по себе си – стара сграда, отблъскваща мозайка за под, влажни стени в депресиращи тонове, ронеща се мазилка, кънтящо ехо, миризми на застояло. Съвсем отделно затворническите мотиви – решетки, бодлива тел, звук от спускане на резета, деца строени по етажи в зависимост от това колко лоши са били.

Ако това е поправителна институция – тя трябва да има за цел да промени миналото на обитаващите я и да ги стимулира да поискат по-добър живот за себе си. Те не могат да поправят действията си, да съберат и залепят счупеното, но могат да се замислят следващия път преди да сторят нещо подобно.  Това е моето разбиране, защото все пак говорим за поправителна, а не наказателна институция. Ако до тук не си съгласен, може би следващите редове хич няма да ти допаднат..

Прекарвайки един крайно недостатъчен следобед с момчетата там, имам време само да си дам сметка, че всъщност тази институция не поправя нищо. Те така или иначе си живеят в мизерия, така или иначе са заобиколени от бедност, враждебност, насилие и омраза (липса на любов) – в домовете им, кварталите им, в обществото ни. Така, чувството на несправедливост и липсата на всякаква стойност за живота им се засилват още повече и това неизбежно води до задълбочаване на социалните проблеми на момчетата.

Липса на стойност на живота – просто кънти в главата ми в образи след посещението в Бойчиновци.

Говорим си за вредата от наркотиците – върху тялото, върху психиката, върху социалното функциониране, а всъщност за тях тези неща така или иначе нямат стойност. Ако ти кажа да си пазиш старите, вехти, изцапани и скъсани дрехи, ще си ги пазиш ли? Пък макар и единствени?

Друго е усещането на терена. След скучната беседа, на която ние научихме повече за живота и наркотиците отколкото научиха момчетата, отидохме да играем футбол. И понеже аз бях от запалянките, имах време да ги наблюдавам и да слушам какво ги вълнува, как реагират и за какво си говорят – помежду си и с другите запалянки. Бяха щастливи и се бореха за победа, защото имаше награди или защото виждаха смисъл в победата сама по себе си.

Единственото, което може да мотивира един „развален” човек да се погрижи за себе си и за света около себе си и да „поправи” действията си е да види, че има смисъл. А смисълът се корени в стойността – да повярва, че живота му има стойност, следователно и животът на другите. Когато животът има стойност, стойност има и здравето, и вещите, и благосъстоянието въобще. Все неща, които някое от момчетата в Бойчиновци е отнел някому.

А единственият начин да придадеш стойност на нечий живот е чрез демонстрация на любов.  Най- мащабния акт на любов в исторически план, който мога да цитирам е „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот.” Това доказва, че любовта се демонстрира със (само) жертва. И всеки родител ще се съгласи с мен.

Ние се лишихме от един ден и няколко левчета за път, но вярвам, че ако го направим отново и отново, някое от момчетата в Бойчиновци може би ще ни повярва.

Ще ни повярва, че животът му има стойност.

КСО страсти в четвъртък

значи, и едното и другото събитие бяха за мен добра инвестиция на време.

всъщност, лекцията в СУ за работещите модели в КСО се провали. нямаше студенти, освен един – Зравко, който беше от групата на организаторите. всъщност те бяха повече на брой от нас гостите и бе взето решение лекцията да се превърне в кръгла маса. получи се супер! удоволствие беше да обсъждам с млади хора какво можем да направим за други млади хора, какви практични стъпки можем да предприемем, за да свържем бизнеса с образователните институции, как да направим бизнеса достъпен за онези, които нямат достъп до образователни инситуции и пр.

какво следва (все още неофициално и подлежи на промяна):

  • ФСПВ ще обедини усилия с AIESEC за подпомагане на младежи, израснали в домове за деца да стартират малък бизнес с помощта на ментори – студенти;
  • роди се идея за конкурс за есе на тема “Аз искам различно бъдеще” , който си поставя амбициозни цели за диалог с властта и др. инициатор – Глобалния договор на OОН със съдействието на ВУЗФ, JCI, AIESEC, ФСПВ.
  • нови срещи на тема КСО предназначени за млади хора и предприемачи.

традиционното четвъртъчно мероприятие в М3 за мен остави въпроси без отговор. или ми даде отговор, който отказвам да приема. вярано е, че сред PR-и няма как да е по-различно, но не съм съгласна, че трбява да измерваме ефекта от социалната отговорност на дадена компания по медииното й отразяване. докато КСО политиките на фирмите измерват приоритетно този показател, усилията ни в социалната отговорност ще се изчерпват със спорадични кампании с ограничен ефект.

дискусията беше жива и ми харесаха позициите на специалните гости. на първо място, споделям мнението на Борис Колев, че социалната отговорност, за да е такава, трябва да произтича от стабиления морал и ценности на гражданина (корпоративен и физически). Радина закова, че не може една  компания да е отговорна към света около нея ако на първо място не е отговорна към своите служители. Борис Луканов беше сдържан по въпросите за традиционните медии, или по-скоро скромен за ролята на нетрадиоционните (блоговете и др.).

темата е гореща. ще се говори (и пише) още!

аз те оставям с въпрос за размисъл: “Какво печели света от твоето присъствие в него?” (: