Month: May 2012

PR Thursday: Каква e ролята на социалнo отговорните кампании за бизнеса?

още едно събитие в четвъртък ще учи бизнеса да бъде отговорен.

засега само съм чувала и чела за прословутия пи ар търсдей на М3. и понеже съм в М3 редовно в понеделник и сряда вечер, някак си четвъртъка си го оставях за пране, готвене, приятели. тази тема обаче няма да пропусна.

с радост ще се видя отново с Радина – супер вдъхновяваща млада бизнес дама, която я е грижа за света и почти насилсвено прави и другите около нея да ги е грижа. Боби Колев също ще има какво да каже като основател и двигател на CSR Bulgaria. когато се запознах с него, тъкмо стартираха платформата и с ФСПВ имахме доста послезно партньорство. с третия специален гост – Борис Луканов ще имам честта да се запозная он търсдей (:

линк към събитието във фейсбук.

въпросите за дискусия са интересни, а входът е свободен. търся си другарче! ще го чакам на спирката на трамвай номер пет (:

КСО: работещи модели

от CSR Bulgaria ни канят на лекция на тема  КСО: работещи модели.

организира се от AIESEC, ВУЗФ, “Българска мрежа на Глобалния договор на ООН” и JCI Bulgaria. лектор ще бъде Марина Стефанова, Изпълнителен Директор на “Българска мрежа на Глобалния договор на ООН”.

надявам се да видя много хора там. бизнеса (в т. ч. бъдещия бизнес) трябва да осъзнае, че е гражданин на обществото и да започне да се държи като отговорен такъв. колкото повече си говорим за това, толкова по- близо сме до целта, въпреки че “дела трябват, а не думи” (В. Левски).

еднократното дарителство и спонсорство може би помагат за “прочистване” на съвестта. но толкова. нужно е да градим партньорства и дългосрочни проекти ако искаме устойчиви резултати.

във ФСПВ усилено търсим бизнеси, които споделят тази гледна точка и, когато ги намерим, ставаме приятели с тях (:

ще споделя впечатления от лекцията.

DIY Headboard Doily Panel

Cheiz (чеиз) is a load of clothes and other home textile that the bride takes to her new home after the wedding. a long lived Bulgarian tradition. not many brides nowadays have one. or at least they don’t think of it as Cheiz. it’s a little too old-fashioned. but not for me. I got an assembly of old shirts, doilies, rugs, socks and others that belonged to my grandma. oh, the joy! 

then I start thinking how do I make best use of all this in my new home. doilies first. I saw this cool idea a few months ago and thought I love doilies!

what I did with mine turned into these panels that we placed instead of a headboard above our bed. which is still only a mattress on the floor.

what you need:

  • a selection of doilies
  • textile dye. I got this in blue
  • picture frame. 2 in my case
  • a little snack to help you get through it

follow the instructions. below is what I did, following what my pack of dye said.

1. soak the doilies into boiling water and add the dye.

2. take them out in about 30 mins. I took mine out at different times so they have different shades.

3. get your husband to help. it’s a great way of spending time together, doing something fun ((:

4. hang them to dry

5. enjoy life meanwhile (:

6. arrange the doilies on a contrasting background with the size of your frame. white in my case.

7. I had chosen matching doilies and arranged my second panel mirroring the first one. I had mum helping at this stage. she’s smart and fun.

now we only need a simple bed to raise that mattress up a little. but I don’t need to worry about a headboard.

we’re aiming for a mediterraneo look of our bedroom (on a tight budget). I’ll take pics and share them when we finish it.

hope you liked this! I did it 2 days before my wedding to channel the stress and it worked for me.

now, when you get married and ask your granny for Cheiz!

(:

първи юни за едни специални деца

всяко дете е специално. особено за майка си. напоследък обаче аз си мисля за едни други деца, чиито майки по-вероятно не си мислят за тях. всъщност аз си мисля за тях от повече от две години вече, след като за първи път ги срещнах на Коледа през 2010.

поправителния дом в Бойчиновци всъщност е затвор – с решетките, бодливата тел, надзирателите и всички останали екстри. с няколко малки разлики. под затворническите униформи туптят детски сърца. сърца на деца, които не са имали шанса да станат отличници, скаути или бийт-боксъри. няма да бъдат и абитуриенти.

естествено ще кажеш, че стои и въпросът какво са направили, за да са в поправителен дом. някои от тях за крали, други са наранявали други хора, трети дори са рецидивисти. лоши деца.

от друга страна пък.. виновни ли са, че са станали “лоши деца”? нито едно от момчетата в Бойчиновци няма грижовна майка, която му праща козунак и супа. няма и баща, който да му пише или да му се обажда и да го хока за грешките. повечето момчета повтарят грешките на своите родители и така затварят един порочен цикъл.

всъщност, няма да дебатирам дали са виновни, че са това, което са и че са там, където са.

вместо това, ще повярвам, че могат да имат различно бъдеще и че техните деца няма да свършат като тях.

на 1-ви юни с колеги и приятели ще играем футбол с тях. ще дебатираме и по теми, които ги касаят – наркотици, сексуално здраве, образование и мечти.

ако и ти вярваш, че за момчетата от Бойчиновци има по-добра алтернатива от затворите за възрастни, вярвай активно – помогни ни да съберем пари за кецове или ни дай твои стари.  събираме пари и за топки и други материали. сподели с приятели и ги помоли да се включат.

повече информация тук.

Gallery

Heart Hunting in Gozo

Halfway through my honeymoon. Inspired by Love-is-all-around project. Touring Gozo, Malta with my husband Ivaylo Zahariev and my cousin Miroslav Metodiev. We hunt for hearts. Painted. In shades. In sand. In ads. Stone. Sky… everywhere

Image

First one appears in Limestone.  Limestone is one of Malta’s major resources, alongside with it’s favourable geographic location and a productive labour force.

Image

Image

2 and 3 come from the logo of Algida. Gelato is so welcome at 35 C!

Image

The boys show you how much they love Gozo for number 4.

ImageImage

5 and 6 are taken from our boat around the Azure Window.

Image

We find 7 and 8 at what they say was the place where Odyssey was captured by Calypso for 7 years. The legend.

Image

A little stone comes out in the sand in a love mood. Number 9 in Ramla bay.

Image

In an attempt to be less boring, 10 to 15 are in one shot ((: We found those while digging a hole at the beach.

Image

Are we brainwashed now or is our hole also heart-shaped? No. 11.

Image

Another stone. It gets more exciting after this one (:

Leaving the beach we meet no. 18 in a tree.

A little forced number 19 comes from a refreshing orange (:

Traveling back to the ferry we catch 20 and 21 in the windows and doors of traditional Maltese houses. Those are just two of many we saw!

Our last stop in Gozo is in Crafts Village. Heart shaped jewellery box… and our favourite note: “It’s nice to look at, it’s nice to hold, but if you break it consider it sold!” We didn’t touch a thing!

In Crafts Village we enjoy heart-shaped glass. Making glass products is one of Malta’s traditional crafts. Miro did dare touch that one! (24, 25, 26)

On the way out of the village we need a rest. You wouldn’t guess what we found there! Number 27, naturalment!

On the ferry, the car in front.. (28)

Just as we thought the day was over and were about to put the camera away.. we reach for the shopping bag! 29 is the end!

Now I am convinced that if you seek love, you see love!

Now get your cameras and send the hearts you collect to justine.toms at gmail.com!

Oh, and visit Gozo! (:

Очаква ни красива нощ

С радост днес прочетох тук, че в нощта на 5-ти срещу 6-ти май Луната ще е необикновено голяма. Луната ще е пълна и на всичкото отгоре ще има метеоритен дъжд!

Не вярвам, че това ще повлияе на нечий сън. Не вярвам, че това ще промени съдбата на някой. Не вярвам, че 12-те същества на зодиака имат нещо общо. Нито че звездите “му го говорят” на някого.

Вярвам обаче, че ще имаме една красива нощ, огряна от прекрасната Луна. За мен ще е още по-специална тази нощ, но тук вече спирам… (:

Каня ви да споделите този подарък. Излезте от дискотеките и баровете. Навън ще бъде топло и красиво. Обещавам!

Ще ми се…

Опаа.. ето и моя пръв пост! В деня на труда и четири дни преди сватбения ми ден реших да бъда уеб активна и да кажа на света, че имам какво да му кажа.

В последните седмици и месеци нямах достатъчно време да планирам блога си. Вярвам, ще ме разберете. Все още не мога да обещая за какво точно ще пиша. Затова озаглавих първия си пост “Ще ми се..”

Ще ми се да пиша за вечни неща…

Ще ми се да пиша за красиви неща…

Ще ми се да напиша нещо, което ще вдъхнови някой…

Ще ми се да напиша нещо, което ще накара някой да потръпне…

Ще ми се да напиша нещо, което ще накара някой да се усмихне…

Ще ми се да напиша нещо, което ще предизвика някой да промени нещо към по-добро…

Ще ми се и някой да оцени неопитомения ми хумор и да се посмее с мен, когато има над какво…

Стига съм искала вече. Време е да дам…

(:

П.П. Благодаря на усмихващата се Жюстин Томс за практичните насоки и свежия импулс, които доведоха този блог до съществуване!