Радост, грижа и урок за по-добро самочувствие… в приюта

Дамян:

– Мамо, това куче е женско, ще го кръстим Яница.

– Откъде знаеш, че е женско, бе маме?

– Ами, има шнолка на ушето. Continue reading

Сърце, което не се побира в опразнените от болестта гърди

Таня е българка, на четиресет и нещо, която живее в Щатите от няколко месеца. Днес около обед за нея отвъд океана беше нощ, но тя седеше с две чаши кафе пред компютъра и чакаше с трепет някой от приятелите ѝ в Бългрия да сподели нещо онлайн. Нещо, каквото и да е – снимка, видео, две-три думи. Нещо, за празника, който е чакала и приготвяла от хиляди километри разстояние, но и с любов, която прави всичко близко и реално. Continue reading

Братя и сестри без вражди: възможно е!

– Мамо, той ме удари!

– А пък той ми вика глупак.

– Не ми дава влакчето. То си е мое!

– Мамо, той ми напика крака.

– А пък той ми каза, че съм въшка.

Continue reading

Давид и Голиат – любимата ми битка

Доскоро  си мислех, че нещо не е наред с мен. Когато гледам спортен двубой, в който нямам личен фаворит, винаги избирам да подкрепям по-слабия. Не знам защо. Чудила съм се дали не съм нещо сбъркана. Все пак не е ли логично да искаме да сме от страната на победителите или поне на предполагаемите победители? В последствие открих, че има и други като мен и вече не го смятам за налудничаво. С натрупването на житейски опит открих и вероятната причина да симпатизирам на по-слабия. Continue reading

Задълженията вкъщи учат на отговорност и справяне с трудностите

Вчера Филип за първи път си закопча копчетата на ризата (само без най-горното, но то за всички е трудно). Беше толкова щастлив и цял ден се държеше толкова уверено и грижовно, че се замислих колко важни са тези постижения и колко лесно е да ги пренебрегнем и дори да ги потиснем. Continue reading

Майката на патриарха, генерала, министъра, лекаря

 

Попаднах наскоро на едно видео, в което малко детенце посочва ликовете на българските възрожденци и цитира имената им безпогрешно. Впечатлих се много. Самата аз се затрудних за една част от тях. Нещо друго обаче също ми направи впечатление. Всички тези възрожденци или други знайни просветни дейци бяха мъже. Continue reading

Насилието в детските градини няма да се елиминира само с контрол

Подкрепям майките, които излязоха на протест срещу насилието в градините и училищата, но мисля, че пропускаме някои важни неща.

Твърдото ми мнение е, че семейството е единственото най-добро място за възпитаване и отглеждане на детето. В същото време социалните умения и живота в група няма как да се научат в домашна изолация. И Филип и Дамян тръгнаха на ясла малко преди втората си годинка и се чувстваха добре от самото начало (с епизодични тръшъци, разбира се, както във всяко друго отношение). Continue reading

Празниците и (кончината на) дисциплината

Идат Великден и Майските празници. Това определено е любимото ми време от годината. Разбира се, Рождество Христово е изключтелно вълнуващ и светъл празник, но сега някак фокусът не е върху подаръците, а върху събирането на семейството заедно и върху същността на празника. Освен това вече е пролет – топло, зелено. Възкресението носи спасение и като цяло усещане за нов живот и нова надежда… Continue reading

През храненето към самостоятелност

„Мога сам!“ – най-често го чувам на масата. Що ли не съм чула някой да се тръшка, че може да сам да си изпере дрехите, да си почисти фулмастера от дивана или да си събере сам киселото мляко от пода? Continue reading

Какво учат децата, когато е мръсно и опасно

Съвсем честно ще си призная: не зная какво учат децата, когато е мръсно и опасно. Само знам, че така учат. Да, когато си на 1, на 2 или 3 години не можеш да учиш седнал на чин. Като цяло не смятам, че и на 14 можеш да учиш успешно седнал на чин, но това е тема на друг дълъг разговор. Continue reading